Пазарът влезе в миналата седмица с очакването, че Федералният резерв е на автопилот. Ценообразуването на опциите ясно го показваше: волатилната премия беше минимална, breakeven нивата предполагаха слабо движение, а трейдърите до голяма степен се бяха убедили, че Фед е изоставил всякаква претенция за инфлационна цел. Данните бяха станали без значение; наративът беше фиксиран. Централната банка щеше да продължи да реже, да успокоява и да се преструва, че ликвидността е безкрайна, а стресът — временен.
Тогава Джеръм Пауъл реши да хвърли ключ в тези предположения.
Това не беше спонтанен акт. Пауъл буквално четеше от подготвен сценарий по време на пресконференцията — опит да върне т.нар. „опционалност“ обратно в разговора. След седмици, в които пазарите калкулираха почти сигурно понижение на лихвите през декември, Пауъл искаше да внуши, че решението не е предначертано. Че Фед, поне теоретично, все още има избор.
Проблемът не беше в това какво каза. Проблемът беше дали някой му повярва.
Моментът на „опционалност“ на Пауъл
Нека започнем с числата. Преди срещата вероятността за понижение на лихвите през декември се беше покачила над 80%. Към момента, в който Пауъл приключи с изказването си, тази вероятност се понижи до около 72%. Не е нищо, но и не е достатъчно, за да
[...]
Creating freedom through Crypto as a Community