В продължение на десетилетия политиците, икономистите и медиите повтарят една проста история: когато ипотечните лихви падат, търсенето на жилища се увеличава; когато лихвите се повишават, търсенето намалява. Това е разказ, който изглежда логичен — и именно заради тази простота е оформил начина, по който както Уолстрийт, така и обикновените хора разбират жилищните цикли.
Но реалността е много по-сложна. Всъщност данните, които постъпват от жилищния пазар днес, сочат точно обратното на това, в което ни убеждава основният наратив. Ипотечните лихви са спаднали до най-ниските си нива от около година, но въпреки това условията в жилищния сектор — от разрешителните за строеж до настроенията на строителите — продължават да се влошават.
Ключовото разбиране е следното: лихвените проценти не движат жилищния пазар — това правят работните места, доходите и макроикономическите условия. Когато икономиката се забавя, ипотечните лихви спадат заедно с доходността на държавните облигации — не заради някаква магия на централната банка, а защото инвеститорите търсят сигурност. А тази среда — на забавящ растеж и нарастваща безработица — е последното място, където бихме очаквали да се появят нови купувачи на жилища.
Тази публикация ще разгледа подробно доказателствата, ще се върне назад към исторически паралели като жилищния срив от 2000-те, ще обясни защо ипотечните
[...]
Creating freedom through Crypto as a Community